Планини 

Преславска планина

Планината е разположена в посока запад-изток с дължина около 25 km и максимална ширина до 8 km. На запад Търговищкият пролом (Боаза) на река Врана (ляв приток на Голяма Камчия) я отделя от платото Кедикбалкан, а на изток проломът на река Голяма Камчия — от Драгоевска планина. На юг със стръмни склонове се спуска към историко-географската област Герлово, а по северното ѝ подножие преминава условната граница между Източната Дунавска равнина (респективно Търговищкото поле) и Източния Предбалкан.

Билото на планината е плоско, широко, със средна надморска височина от 600-700 m, със слабо откроени върхове. Най-високата точка е връх е Голяма Въшкадалница (723,4 m), издигащ се в източната ѝ част[1]. Има силно развити карстови форми. Изградена е от нагънати долнокредни варовити и мергелни пластове на голямата гънка на Преславската антиклинала.

Изцяло е обрасла с габърови и церови гори, примесени с липа, ясен и др. По северните варовити склонове са останали малки площи с реликтни и ендемични растителни видове (див кестен и др.), които се опазват в резервата – Дервиша[2]. Почвите са сиви горски и рендзини. Северното и южното подножие на планината е заето от лозя и овощни градини. Планината е от международно значение за опазването на гнездящия тук световно застрашен вид ливаден дърдавец

Последни публикации

Leave a Comment